„РУСЬ КАЧАЕТ И КРУЖИТ...”
Владимир Фёдорович Морозов (1932-1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЪКАТУШИ РУСИЯ
Лъкатуши Русия по пътя към правда незнайна,
нощем огнен стълб, денем дим облачен недоразбран.
От години сгодена е Рус за Летящ там холандец,
ала искат родители източни откуп голям.
А цената расте, в пазарлъците чичо трепери...
До крайпътните камъни знаци размества съдба.
Вярва в приказка Рус. Може друг годеник да намери:
не Холандец летящ, а размирния Али Баба!
Пътят води нанякъде, призрачно щастие гони,
в ален здрач по реката вечерна отплуват венци.
И си ляга снегът, като карти безцветни се рони,
и догаря звездица, по бузата сляпо пълзи...
Ударения
ЛЪКАТУШИ РУСИЯ
Лъкату́ши Руси́я по пъ́тя към пра́вда незна́йна,
но́штем о́гнен стълб, де́нем дим о́блачен недоразбра́н.
От годи́ни сгоде́на е Ру́с за Летя́шт там хола́ндец,
ала и́скат роди́тели и́зточни о́ткуп голя́м.
А цена́та расте́, в пазарлъ́ците чи́чо трепе́ри...
До крайпъ́тните ка́мъни зна́ци разме́ства съдба́.
Вя́рва в при́казка Ру́с. Мо́же дру́г годени́к да наме́ри:
не Хола́ндец летя́шт, а разми́рния Али Баба́!
Пъ́тят во́ди наня́къде, при́зрачно шта́стие го́ни,
в а́лен здра́ч по река́та вече́рна отплу́ват венци́.
И си ля́га снегъ́т, като ка́рти безцве́тни се ро́ни,
и дога́ря звезди́ца, по бу́зата сля́по пълзи́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Морозов
РУСЬ КАЧАЕТ И КРУЖИТ...
Русь качает и кружит дорогой к неведомой правде
Ночью огненный столп, днем невнятное облако – дым
Сколько лет, как помолвлены Русь и Летучий Голландец,
Но восточные родичи требуют крупный калым.
А цена все растет, а дядья уже хрипнут, торгуясь...
У дорожного камня, где стерла пометки судьба.
Русь поверила в сказку и верит. Не в ту, так в другую:
Не Летучий Голландец, так может быть Али баба?!
А дорога уводит куда-то за призрачным счастьем,
Уплывают венки по вечерней, багровой реке.
И ложатся снега, будто белые карты без масти,
И звезда, догорая слепит и скользит по щеке...
---------------
Руският поет и преводач Владимир Морозов (Владимир Фёдорович Морозов) е роден на 7 юли 1932 г. в гр. Петрозаводск, Карелска АССР. Първите си стихотворения публикува през 1948 г. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1950-1954 г.). Публикува поезия в издания като „На рубеже”, „Смена”, „Комсомольская правда”, „День поэта” и „Рассвет”, където отпечатва поемите „Венера и Бригитта”, „Про человека Ивана Головина”, „Мальчишки”, „Анастасия Фомина” и др. Превежда поезия от фински, татарски и румънски език. Автор е на стихосбирките „Стихи о настоящем” (1957 г.), „Стихи” (1957 г.) и „Рука друга” (1959 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1958 г.). Умира на 11 февруари 1959 г. в Петрозаводск. След смъртта му излизат сборниците с негови стихове „Откровение” (1965 г.), „Избранное” (1970 г.), „Стихи о настоящем” (1974 г.), „Лирика” (1982 г.) и „Верность” (1997 г.).